Партньорката му прави масаж. Той се разплува още повече и казва, че най-сетне разбрал котките как се чувствали. Предлага да се обърне по корем, за да й е по-удобно на виртуалната половинка да го мачка като мачка. При какъвто и да било опит за разговор връща леко ръмжене (ако изобщо отвърне с нещо) и все така не се интересува от всичко земно.

След известно време партньорката успява да го убеди (или ядоса) да ходи да си легне. Той изчезва за няколко минути, но после се появява да пита къде са му капките за нос. Партньорката (естествено) не знае. Виртуалното дърво си тръгва, но след 15 минути се появява пак с нов въпрос – „Къде са ми късите панталони, дето ти ми подари и дето бях с тях в Гърция, пък в джоба им ми беше нокторезачката?“.



Партньорката отново не знае и си го признава със смях. Казва му, че има много нокторезачки в къщата. Той заявява, че няма да си изреже ноктите, докато не си намери неговата СПЕЦИАЛНА нокторезачка. Освен това се оплаква от сърбежи - не е спрял да се чеше от 15-20 минути – един Бог знае защо. Партньорката го пита дали се е събудил за реалния живот и дали е навит да си побъбри с нея. Отговорът отново е „не“ с пояснение „по-добре да си легна да спя“. Партньорката се надява това да е последният „акт“ в „пиесата“ на привличане на внимание без желание за обръщане на такова.

***

Партньорката е прекарала същия ден в превеждане на 15 статии (около 10 часа непрестанна натоварена работа) и в паузите за разведряване от бачкане е шлайфала мозайката в банята около новия сифон на пода, което шлайфане пияният й баща й е обяснил, че ще го направи 3 дни след замазването, а сега вече разправя, че било невъзможно, щото мозайката се ронела... И е изиграла една игра на „Каркасон“ с приятелката на съквартиранта, обяснявайки правилата през цялото време. Освен това знае много добре какво къде й е и си е купила хубави книжки за четене.

Кой е по-нещастен?:)) И най-вече ЗАЩО?:)))