Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.07 03:36 - Моят ден на независимостта
Автор: kcekce Категория: Лични дневници   
Прочетен: 375 Коментари: 6 Гласове:
6

Последна промяна: 05.07 12:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Днес (или вече е вчера?) празнувам моя си ден на независимостта. Деня, в който преди година наистина осъзнах, че съм емоционално зависима, забъркана като нещастна хлипаща жертвица в една токсична връзка – и след 9 години сложих край на играта, в която само губех. 9 години си мислех, че можем двамата да спечелим общо щастие – но за тази игра трябва двама да заложат, смеейки се, всичко. И да играят срещу казиното/съдбата, а не един срещу друг.   

Излизането от придобитите ми навици от тези 9 години беше тежко, непоносимо, побъркващо, влудяващо. Замислях се за психотерапия и лочех чай от жълт кантарион :D Знаех, че това нещо теоретично би трябвало да мине, но не си го представях да мине в обозримо бъдеще. Много се страхувах да не направя нещо непростимо за мен самата през „лабилните“ периоди. Обвинявах се за всичко на света, включително за глобалното затопляне и образователната система в БГ. Затягах самоконтрола повече от всякога и при това го изпусках моментно по-взривоопасно от всякога... 

Беше тежко, беше зле – но сега съм човека, когото уважавам и разбирам, сега съм човека, който умее да се усмихне на провалите си и да продължи напред, без да има ни най-малкото желание да нарани други хора.

Иска ми се да получа като анонимните алкохолици монетка с надпис „1 година“ :D Защото тази зависимост е не по-слаба от хероиновата. Защото минах през много, много трудни моменти през тази година, защото се гордея със себе си, че ги преодолях.

Имам още много да работя над себе си, за да си върна напълно моята увереност в себе си, непринудената си креативност, самата ми енергия за живот. Но вече съм тоооолкова напред от онова същество, което бях на същата дата миналата година!  

Онова същество си внушаваше, че всичко е наред, когато всичко беше от зле по-зле – страдайки жестоко от когнитивен дисонанс. Онова същество не смееше да каже твърдо дали нещо му харесва или не – защото всичко, нали, е плаващо, нищо не е ясно, и „ако не ми харесва, може би просто трябва да свикна и ще ми захаресва“.

Онова същество не можеше да си признае, че е тъжно или депресирано – трябваше да се нарича невменяемо лудо или много пияно, за да говори за чувствата си. Онова същество си създаваше кутийки за затваряне на най-различни болки – за да не „заразят и осквернят“ нормалното течение на нещата, за да не рушат изкуствената фасада на общоприетото щастие.

И сега мога да ви кажа, че няма никакъв смисъл да се борите и да се жертвате за изкуствена фасада. Ако изобщо се е стигнало дотам – повярвайте ми, на „облагодетелстваните“ от вашата саможертва изобщо не им пука. Това само може да ви отдалечи още повече от хората, с които наистина имате неподправено душевна приятелска връзка.

Беше трудно, бавно, направо безкрайно;) Емоционалната зависимост води до абстиненция, в която без причина и непредсказуемо се лашкаш между щастие/еуфория и отчаяние/рев. И това чудо, колкото и да си чел и колкото и да разбираш процеса, продължава по-дълго, отколкото някога би ти се искало – и имаш чувството, че така ще е завинаги... Но постепенно усетих, че ставам по-спокойна и стабилна. После – че започвам пак да се харесвам. После постепенно усетих, че пак си вярвам на моите си ценности. И най-неусетно излязох от вечните вътрешни диалози с бившия – които бяха необходими поради липса на реално безопасно общуване.

Ще си празнувам деня на моята независимост винаги;) Този ден е много важен за мен. Не е денят, в който съм казала за пореден път „край“ – а деня, в който осъзнах по какъв точно начин ме поболяват тези отношения. Деня, в който си признах, че съм психическа развалина и трябва да махна от живота си това, което разклаща самите ми представи за добро. Деня, в който си дадох сметка, че ще ми бъде трудно, тежко, непоносимо – но ЩЕ го направя, колкото и да ми струва, ако искам изобщо някакво бъдеще за себе си и за детето си.

Поздравявам всички жени, които са намерили сили в себе си да направят този избор и да устоят на крака в онази буря, която остава след погребването на себе си за друг човек. Вие сте страхотни, вие сте супер силни – и го знаете сами, макар още да ви се иска някой да ви похвали;) Вие заслужавате огромно уважение, а не криви лафчета „Като не те е кефило, за кво го търпя? Явно ти е харесвало“ или шаблонни съвети „Ама трябваше да си останете заедно, дете имате“. Не очаквайте никой да ви разбере – вие си знаете през какво сте минали, за какво сте търпяли, какво точно ви е отворило очите. Вие сте преживели неща, за които думите бледнеят – и затова хората не могат да ви разберат, вие си имате своя си опит – и каквото и да ви говорят, този опит е ваш, ценен, болезнен и запомнен завинаги. И вие няма да повтаряте същите грешки. Никога повече. А онези, които не ви разбират – тепърва може да нагазят.

Не се подхлъзвайте да угаждате на представите за вас на хората покрай вас. Безсмислено е, поредната лъжа. И не се тормозете от това, че малцина се радват за вас и много хора не са дошли на вашия празник – това си е техен проблем. Тъкмо ще видите кои са малкото приятели, които ги е грижа за вас – и няма да си хабите залудо емоционалните ресурси за останалите.

Сега най-сетне отново усещам, че животът е прекрасен, че е пълен с толкова хубави неща – и колкото повече хубави неща правиш, толкова по-пълен става. Сега най-сетне не се чувствам подгонена и завряна в задънена улица;)

Няма да се уморя да го празнувам този ден – то си е второ раждане;) И имайки предвид, КОЛКО МНОГО съм дръпнала напред за една нещастна година, мога смело да мечтая колко хубаво ще е на следващата годишнина;)  

Не губете вяра в себе си, бъдете истински, обичайте се;)  


Тагове:   ксе,   ксексе,


Гласувай:
6
0



1. wonder - Честита Свобода! И поздравления! ...
05.07 07:26
Честита Свобода! И поздравления! Токсичните хора никога повече да не ти се случват! Имай любов и хармония! Самопозовавай се! :)))
цитирай
2. blackpredator - е, тъй да се каже
05.07 17:08
у казиното на живота, освен блекджек има и уайтджек
еми залагай! ;)
цитирай
3. cell - О, да )))
05.07 19:27
"..Тъкмо ще видите кои са малкото приятели, които ги е грижа за вас – и няма да си ХАБИТЕ :-) залудо емоционалните ресурси за останалите..
цитирай
4. pitwasilew - Честито!
06.07 14:28
Кога ще почерпиш? :)
цитирай
5. kcekce - То вече;)
14.07 21:22
Почерпих вече;) Имаше много "може би" гости, които не дойдоха. Имаше и заети с други неща приятели, които ми се обадиха;) Но имаше и трима души, които не се посвениха да дойдат. Ако искаш, заповядай догодина, барем вдигнем бройката :D
цитирай
6. pitwasilew - :)
14.07 23:57
Майна, проверявай си по - често блога! Неделя, понеделник и днес бях в София на държавен изпит. Взех го и от обяд се черпя: в София, във влака София - Пловдив и в Пловдив (голям изпит, голямо нещо беше тва!). Хубаво щяхме да се почерпим, ама нищо. Дето викаш - друг път

п.с. отбелязвам само, че приключвам с изпитите, но човек винаги може да си намери повод : )
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kcekce
Категория: Лични дневници
Прочетен: 874235
Постинги: 391
Коментари: 1053
Гласове: 1640