***

Смяташ, че трябва да КАРАМ хората около себе си да се държат с мен по определен начин. Аз пък не смятам за нужно да насилвам връзки, в които липсва загриженост, интерес, вдъхновение. Вместо да полагам усилия да манипулирам хората, мога да вложа ресурсите си – физически, умствени и психически – в балансиране на собственото си душевно състояние, в манипулиране на моето собствено вдъхновение, в самостоятелно осъществяване на нещата, които искам да се случат. Може пък след извършването на тези действия някой да се заинтересува наистина от мен? Това е разликата между „помощ/подкрепа“ и „услуга/инвестиция“. Първото се прави с любов. Любовта между хората е или споделена, или не. Ако не е споделена – може да е само творчески тласък, градивна мотивация или пък повод за депресия за обичащия. А споделената любов, независимо дали е приятелска или ромАнтична, не се състои в пазарене и манипулации, а в обща радост, взаимно удоволствие:)

***

Преждевременното отчаяние от нещата, които не си пробвал да направиш, не ти дава нищо. Нищо, което да си спомниш след години, нищо, което да те тласне напред, нищо, което да те накара да искаш да живееш. Аз съм песимист, който е осъзнал, че дори реалността да е шит, по-добре за мен ще е да съм оптимист:) Това е спасителната ми сламка в свят от изгубени и изгубващи се мечтици:) Това, което искам от бъдещето, е да продължа да гледам напред с надежда, да вярвам, че може да ме чака и нещо хубаво, да бъда щастлива и дейна. И тези неща са много слабо зависими от обстоятелствата. Щастието е в главата ти и в сърцето ти, надеждата може да бъде както глупава самозаблуда, така и осъзнат избор;) Осъзнато избирам да бъда достатъчно глупава, за да вярвам в мечти и възможности – най-малкото за да изпитам удоволствието от тази вяра:) Осъзнато си позволявам да ИЗПРОБВАМ тази вяра на практика и съм готова да приема провала, знам, че той няма да ме убие нито физически, нито психически – защото единствената истинска победа в този живот е да останеш щастлив.

***

Доверието е нещо, което се печели трудно и се губи лесно. Ще повярваш безусловно на един човек само след редица примери, в които е показал, че може да му се разчита. Но ще изгубиш вярата си в него само от ЕДИН случай, в който си бил безогледно предаден и сритан под опашката. Ще започнеш да се чудиш каква цел е гонил с предните си „добри и безкористни“ постъпки, след като нищо не го спира отвътре да ти навреди.

Който трупа знание(пише писма в бутилки) трупа печал. : ) Поздрави!

По-добре споделено знание/печал, отколкото премълчана истина/печал;) Първото може да прибута битието нанякъде, а второто най-много да успее да задържи нежеланото статукво за още 3 години.