Имало едно време едно място, много близко до човешката цивилизация, кочина и суета... Място насред гората, с голям басейн, пълнещ се с планинска вода и измислен така, че да изхвърля плаващите отгоре есенни листенца през оттока. С вода от планината, без хлор и други химии. С изглед от водата към прекрасните звезди и евентуално ярката луна, с красиви дървета наоколо и свеж и чист въздух.
Няма да ви кажа къде е това място. Защото над десет години ми липсваше такова, каквото беше и каквото би могло да бъде, ако видът хомо сапиенс не му беше разкатал фамилията...
Навремето беше едно прекрасно кътче насред гората, с красиво оформен като бъбрек водоем за чиста вода, идваща от сърцето на планината. Като деца години наред ходихме там да се къпем, дори когато родителите ни изрично ни забраняваха заради дълбочината от над 2 метра в най-дълбоката част. В пубертета ходихме там да погледаме нощното небе плувайки, едно невероятно усещане. Тогава си мислехме, че това е вечно и че само „големите“ ни пречат да сме там и да се радваме на тази красота. С порастването си обаче видяхме и други „чудеса“ на човешката природа.
Първо добрата страна на човека – някой (общината може би, но вече се съмнявам, че тя е била „замесена“ в това добро дело) направи, скова и ПОСТАВИ там шезлонги, маси, пейки и кошчета от дърво – природосъобразни и много удобни. Хората оцениха удобствата и т. нар. „плаж“ се изпълни с припичащи се на слънцето любители на природата и чистия въздух. Мястото взе да става „популярно“ и започна да събира и доста неориентирани хора, които просто искат да си пийнат някъде на въздух.
После обаче дойде лошата страна на хомо сапиенс – идващите на мястото се напиваха до безсъзнание, без дори да ВЛИЗАТ във водата и ГОРЯХА или още по-лошо – ХВЪРЛЯХА във водоема гореспоменатите удобства (шезлонги, пейки, кошчета). Сред изхвърлените в басейна НЕЩА фигурират естествено и всякакъв вид пластмасови отпадъци, ненужни обувки, стъклени бутилки (които се строшават някъде там за по-шумен ефект, ама да не смееш да стъпиш по дъното) и ДОРИ неизвестно как довлечена бетонена талпа с арматурно ядро. А около самия водоем се струпваха всякаквите боклуци, които „хората“ (не случайно ги поставям в кавички) не са си направили труда да отнесат до най-близката кофа или да хвърлят във водата като другите „звезди“, подали този „светъл“ пример.
Междувременно разположените по-нагоре по линията на рекичката заведения започнаха да ИЗХВЪРЛЯТ отходните си т.нар. „води“ (а т.е. лайна) в потока, който пълнеше водоема. А други „доброжелатели“ по едно време ОТКЛОНИХА потока нанякъде, където им беше изгодно... Когато водоемът все пак се напълваше поради запушване на оттока, идваха циганите (без позив към расизъм, но това си е истина, а и всичките сме хомо сапиенс) да си перат чергите в басейна.
От „прекрасно езеро“ водоемът постепенно се превърна първо в „страх ме е да стъпя“, после в „гнус ме е да вляза, че мирише“, после в „не мога да влезна, защото е пълно с други неща“ и накрая в „няма вода, това е помийна яма“.
И така остана към десет години. Десет! Място, което е отворено за всички, което очаква гостоприемно всеки един желаещ да се изкъпе и да поплува, място, което е дало щастливи мигове на толкова много хора... Хората, които са хвърляли вътре ПЕЙКИ, сигурно все още се оплакват, че няма безплатни готини басейни в града. Сигурно мрънкат и от хлора във водата на платените басейни. Сигурно мрънкат и за това колко е трудно да си бършат гъза. И затова си го избиват с буквално НАСИРАНЕ на малкото останали хубави места...
Сред цялото бунище във водоема започна да се задържа повече нанос. А и някой добър човек отпуши оттока на басейна на дъното, за да не вземе някой да се метне по тъмно в цялата каша от дърво/пластмаса/арматура/стъкла долу. Или може би просто басейнът беше поостарял и беше започнал да протича? Все така не знам. И съм благодарна за това, че не знам – ще ви кажа после защо.
Потокът неизбежно си носеше частици пръст, които естествено се спираха във всичките боклучави препятствия във водоема. Образува се едно ОСТРОВЧЕ с тръстики и друга растителност. Там, където като малки виждахме красивите отблясъци на водата на слънчева или лунна светлина. Природата полека-лека си оправяше мизансцена – щом няма да има басейн, нека расте нещо красиво. А аз много сутрини се засилвах да ходя да чистя с лопатата и се спирах, защото е безсмислено... Защото НЯМАШЕ НАЧИН да изкарам сама от басейна всичките „авоари“, оставени там от хомо сапиенс, затрупани отгоре от природата.
И когато вече се бях отчаяла това райско местенце да се върне в „райския“ си вид, то изведнъж се оказа чисто и пълно с блага планинска вода... Разправят, че пичът, който е инвестирал хилядарки в цялото чистене с багери и т.н. бил мутра. Чудно – това ще е първата мутра, на която горя от желание да стисна ръката и да кажа „Евала!“. И не само „Евала!“, ами и „Браво!“ и „Много те уважавам!“. Защото от изчистването насам там през повечето време стоят „пазачи“, които да предотвратят поредното насиране на този водоем.
Имало бой с цигани. Дошла полиция. Тра-ла-ла. Голямото чудо. Радвам се, че има човек, който да може и да иска да се погрижи за това място. И бих помагала. Мястото е манастирска собственост. Виждали ли сте монахини да защитават на живо нещо красиво, освен параклиса си? Не. Общината там също няма пръст. Мястото се „брани“ от едни яки момчета, които нямат нищо против да се къпеш вътре, или да си пиеш отстрани, стига да не ПРЕЕБАВАШ това прекрасно място. То най-сетне пак е прекрасно...
И това е причината да не ви кажа къде е това място. Търсих данни в Гугъл – много са отчайващи, няма нищо от сорта „оправено е!“ или „вече е както преди!“. Има роптаещи (и видимо не-стигнали до оправяне на проблема) репортажи колко е зле и как трябва да се направи нещо и дори какви спомени от детството си имат хората от там. А аз всъщност се радвам, че в интернет няма актуална информация, въпреки че я търсих, за да помогна навремето. Защото хората трябва да се научат на нещо елементарно...
ПАЗЕТЕ СИ БОГАТСТВАТА!
Има прекрасни места, неща и ситуации, които имат нужда от съпричастност и действие, за да се поддържат в същия си прекрасен вид. Яд ме е, че не съм разбрала за почистването на басейна, защото бих участвала в това нещо с два крака и две ръце. Но наистина се радвам, че няма гласност. Нека няма. Нека никой не знае. Който заслужава, ще разбере...
Приказка за желязното прасе
Имам ли нужда от планината? Или тя от ме...
Обаче утре мутрата вече няма да го има или ще спре да го е грижа. И тогава? Българската свинщина само грубата сила ли може да я оправи? Жалко ако е така.
