Прочетен: 8015 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 26.07.2011 03:42
Имало едно време една мома, дето не знаела точно защо е недоволна. Но била недоволна винаги! Дори когато си седяла и си гледала това, което сама си е избрала, и яла и пила това, което й се искало, тя пак се чувствала неспокойна – сякаш не е получила нещо, което й се полага и сякаш това, което има, е нищожно малко...
Така живяла момата и се оплаквала, а баща й и майка й се стараели да й угаждат... Но дошли тежки времена, нямало храна за всички и родителите на момата се видели в немотия... И й казали – тази вечер ще ядем само царевица, защото това е, което имаме. А момата възроптала – как така, само царевица ли?! А къде са пържолите?! Родителите й си замълчали сконфузено, защото се чувствали виновни за това, че не могат да й осигурят хубав живот като на някои други деца.
Но момата продължила да се оплаква – от студа, от жегата, от твърде оскъдната храна, от твърде мазната храна, от натрупаните вкъщи излишни дрехи и от липсата на модерни дрехи за нея самата. И баща й накрая не издържал и й казал - „Ако ти харесва да си с нас – остани, иначе върви по дяволите, където си искаш!“. И момата тръгнала, защото била много горделива и не можела просто да се примири и да каже „Не бях права“...
Тръгнала на път с най-новите си и модерни обувки с ток. Те обаче се оказали неудобни – токът постоянно изметвал глезена към изкълчване, а острият нос на обувката убивал на пръстите. Тръгнала и с най-новото си модерно яке, което имало много красива яка, но не топлело хич, а било и късо, защото вятърът постоянно влизал с леденостуден полъх в кръста на момата. Тръгнала и с малка дамска чанта, която все й се оплитала в ръцете и нямало как да се закачи удобно за носене, така, че да не мисли за нея.
Момата повървяла известно време, но после побесняла от неудобство - „За какво са тези токчета?!“. И ги отчупила. Продължила напред все така ядосана и недоволна, но с плоски подметки. Вятърът обаче все така близвал кръста й под якето и тя пак се ядосала - „Защо е толкова късо това яке?!“. Скъсала му хастара и го пуснала надолу, да й пази от вятъра кръста и дупето.
След няколко часа вървене момата се замислила - „За какво ми е тази дамска чанта?“. И не намерила отговор. Хвърлила дамската чанта и продължила бясна наред – някъде там би трябвало да има място, което да задоволи очакванията й. Място, където всичко е добре подредено и удобно, където всички обръщат внимание на момите и се грижат за тях. „Както е в Намерига!“, казала си момата, която била чувала много новини от страната Намерига.
Вървяла ли вървяла, вече била уморена, а някаква кола спряла до нея. „Накъде отивате?“, попитал шофьорът с усмивка. А момата отвърнала намусена „Какво те засяга, гледай си пътя, простак!“. Човекът се натъжил леко и си продължил по пътя. А момата останала сама.
„Няма ли кой да ме закара?!“, запитала се тя, без да знае накъде е тръгнала. И вървяла до зори, защото всички други коли дори не спрели да я попитат накъде е тръгнала. „Гадни и ужасни коли!“, казала си момата, която вече си имала доста болезнени мазоли по краката. Накрая свалила и обувките с отчупен ток, защото много й убивали на пръстчетата. Камъчетата по пътя били по-поносими. „Те влизат за малко в мекото на крака, а после се махат“, установила момата и вървяла...
Вървяла още толкова, че да се отчае. А недоволна мома не се отчайва лесно! Накрая стигнала до едно село, и тъй като била много уморена, а освен това гладна и жадна, запитала още първия овчар, който видяла - „Къде да спя и къде да ям?“. Той я упътил към селската кръчма. Момата потътрила прашни крака натам, но нямала пукнат грош. Спряла се пред входа на кръчмата и се засрамила от себе си - „Мръсна съм, токчетата ми са счупени, а дамската ми чанта е някъде в гората и нямам пукната пара...“. Не щеш ли наблизо минал един младеж от селото. Той познавал всички наоколо, но тази мома не бил виждал, а пък тя изглеждала много отчаяна. Съжалил я, потупал я по рамото и й казал - „Ако искаш можеш да нощуваш у нас, имам свободно легло“. И момата се съгласила. Младежът й постлал легло на пода до огнището, с две овчи кожи и едно одеяло. Но момата била толкова уморена, че дори не се оплакала. Заспала като бебе...
На сутринта младежът й направил закуска – хляб, сирене и домати. Момата яла с наслада, сякаш не била вкусвала по-хубаво нещо през живота си. А хлябът бил направен от пшеницата, която младежът сял на полята с баща си. И сиренето било направено от млякото на овцете, които той гледал с майка си. Доматите били изцяло негови – тъй като баща му се занимавал с нивите, а пък майка му с овцете, младежът си бил посадил и отгледал домати. И се чувствал щастлив от това някой да ги яде и да се чувства щастлив.
Попитал момата откъде е дошла и защо. И тя му казала откъде, ама не могла да му обясни защо, защото и тя самата не знаела. Тогава младежът се усъмнил, че е прибрал в дома си добър човек и огледал вещите на момата. Попитал я „Токчетата от тези обувки къде са?“. А тя казала „Не знам, в гората някъде, малко преди дамската чанта“. Той се намусил. „Гората е по-чиста от всички нас. Не бива да си оставяш боклуците в нея“. Тогава момата му казала, че й е било много трудно и “изобщо не се е замислила“. Младежът се намусил още повече. „Вече не се радвам, че съм те приютил, щом си оставила толкова боклуци след себе си“, казал той. И момата се засрамила. Легнала да спи на същите овчи кожи, но не я свъртало... Не от неудобство, а от това, че е наскърбила човека, който я е приютил.
На другия ден се върнала по целия път и търсила дълго къде са й токчетата и къде й е дамската чанта. Защото естествено човек, когато изхвърля нещо, не мисли къде е. И тя не си спомняла изобщо къде точно е хвърлила нещо. Цял ден търсила и накрая събрала двете токчета и дамската чанта, в която имало само червила, ненужни в момента. Върнала се при младежа и му казала - „Ето, в знак на благодарност за това, че ме приюти, събрах нещата, които изхвърлих“.
А младежът казал - „Това е нищо. Това не е благодарност и ти не ми се оттплащаш с това“. Момата се видяла в чудо. „Нали искаше да си събера това, което съм оставила в гората?“, попитала тя. А младежът й отговорил - „Това, което направих аз, е добро за друг без причина и принуда, без да имам дълг да връщам към когото и да било каквото и да било. А това, което направи ти, е просто да си разчистиш боклуците, които сама си остави“.
И тогава момата разбра, че най-важното не е какво искаш ти или как си замел след себе си, а това, което правиш за другите и за себе си, без да очакваш отплата. Запретна ръкави и започна да гледа домати... заедно с младежа. А той не беше и очаквал такава помощ и се изненада приятно.
След първата реколта момата си отиде вкъщи и гордо връчи изработените с пот и труд пари на родителите си. И им каза - „Аз ще се омъжа в съседното село за един младеж. И не ме интересува дали сте против, ще го направя!“. Майка й и баща й се усмихнаха, спогледаха се и казаха в един глас - „Бъдете щастливи!“.
БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ:)
Приказка за дома
Сричкови приказки – а как се пише катако...
Много усмивки!
Все пак аз съм лош човек и злодей ние не правим такива неща-хихиххиПоздрави;)
"И тогава момата разбра, че най-важното не е какво искаш ти или как си замел след себе си, а това, което правиш за другите и за себе си, без да очакваш отплата и запретна ръкави..."
Поздравления :) и хубав ден :):)
26.07.2011 12:44
26.07.2011 12:59
26.07.2011 13:16
А тъпо изглежда на тоя, който като се върне отново в гората не само, че няма да си намери обувките и чантата, но и няма да знае защо се е върнал. Защото си е тъп по рождение.
26.07.2011 15:41
26.07.2011 22:33
Все пак аз съм лош човек и злодей ние не правим такива неща-хихиххиПоздрави;)
Това ми е работата - да разказвам добре за всякакви злодеи;) Поздрави:)
Много усмивки!
Не гледам телевизия и не знаех, че има такова предаване:) А предаване "Жена търси фермер" няма ли? xD
"И тогава момата разбра, че най-важното не е какво искаш ти или как си замел след себе си, а това, което правиш за другите и за себе си, без да очакваш отплата и запретна ръкави..."
Е дай да я прочета де, че тука имаше един постинг "ти това си копирала оттук" с линк, ама се оказа спам:) Тъкмо се бях замислила откъде ли съм го копирала на пияна глава?.. xD