Намерих си наскоро нова любима група... Всъщност ми стана отвратително много любима. Даде ми всичко, от което имах нужда и ми липсваше през последните десет-петнадесет години. Даде ми Звуки Му, Наутилус и Кино в едно. ПЛЮС още повече:)

Бандата я открих покрай Клавдиев (вокал/текстописец), след като гледах една страхотна театрална постановка тук, в София. Заглавието й е "Заполярная правда" или "Истина... отвъд полярния кръг". Препоръчвам горещо на всички заинтересовани и незаинтересовани от театър и на всички заангажирани и неангажирани с проблема СПИН да гледат въпросната постановка, колкото пъти и да се изиграе у нас.

Но - отплеснах се - след театъра реших да проверя кой е драматургът зад това НЕЩО (наистина заслужава да се напише с големи букви), което имах късмета и щастието да видя. И в Уикипедия ми изникна инфото, че пичът си имал група...

ОК, преслушваме я!

Слушах две парчета в Ютъп, след което просто си потърсих дискографията в РуТракер. Намери се, а Клавдиев лично е написал в коментарите към торента "Благодаря" към слушащите. Аз си мисля, че те имат да му благодарят много, ама много-много повече.

И ето едно надъхващо парче, което ми се иска да споделя с всички на фона на всеобщата апатия, променящите се политически положения и неизвестно накъде-плодни протести:) Давам текста на руски, след него идва моят превод на български. Съвсем лично гарантирам, че съм направила всичко възможно (не само от мен, а по принцип) да предам текста в цялата му пълнота. Което не е изцяло възможно - преводачите ще ме разберат:) Дръпнете си парчето и го слушайте, докато четете.

  "Замкнутое поле" на Клад Яда, дръпнете си го:

Распухшие костры покинутых стоянок.

Ослепшие герои умываются ветрами.

Снегами покрываются неведомые дали,

пока еще не поздно обработать свои раны...

 

Не поздно попытаться вернуть краденное солнце.

Не поздно умереть за абсолютную свободу.

За то, что не расскажешь, за то, что не вернется,

за реки и могилы, за идеи и за Космос!

 

Пока еще не нужно убивать кого-то первым.

Забудь все то, что знаешь, это здесь не пригодится.

Летят цветы с балкона, у кого-то сдали нервы.

Повешенные ночи днем не смогут утопиться.

 

Не поздно попытаться вернуть краденное солнце.

Не поздно умирать за абсолютную свободу.

За то, что не расскажешь, за то, что не вернется,

за реки и могилы, за идеи и за Космос!

 

За идеи и за Космос.

 

За абсолютную свободу.

 

Закрашивай картины, чтоб не вызывать сомнений,

забей гвоздями окна, не травмируй восприятья.

Летят в квартире звуки новых уличных волнений.

Пока еще не поздно избавляться от проклятья.

 

Не поздно попытаться вернуть краденное солнце.

Не поздно умирать за абсолютную свободу.

За то, что не расскажешь, за то, что не вернется,

за реки и могилы, за идеи и за Космос!

 

За абсолютную свободу.

 

За идеи и за Космос.


Превод:

Подпухнали огньове на забравени биваци.

Герои ослепени се измиват с ветровете.

Покрити са със сняг земите непознати.

И още не е късно да обгрижиш свойте рани...

 

И не е късно да възвърнеш краденото слънце.

Или пък да умреш за свободата абсолютна.

За нещо премълчано, за нещо безвъзвратно -

реките и гробовете, идеите и Космоса!

 

Все още няма нужда да убиеш някой пръв.

Забравяй, к`вото знаеш, няма да ти е от полза.

Цветя политат от балкона - някой е избухнал.

Обесените нощи няма да се давят денем.

 

И не е късно да възвърнеш краденото слънце.

И да умираш пак за свободата абсолютна.

За нещо премълчано, за нещо безвъзвратно -

реките и гробовете, идеите и Космоса!

 

За идеите и Космоса.

 

За свободата абсолютна.

 

Замазвай си картините, пораждащи съмнения.

Зазидай си прозореца, че дразниш възприятия.

В апартамента звукват нови улични вълнения.

Но не е късно да се отървеш от т`ва проклятие.

 

И не е късно да възвърнеш краденото слънце.

И да умираш пак за свободата абсолютна.

За нещо премълчано, за нещо безвъзвратно -

реките и гробовете, идеите и Космоса!

 

За свободата абсолютна.

 

За идеите и Космоса.